Оставена от Симеона българска държава дълго време след неговата смърт все още запазвала външните черти на миналото си величие. Но това била една само външно внушителна сграда. Тя чакала най-малкото сътресение, за да рухне. То не се забавя.
През лятото на 967 г. kиевския княз Светослав подбуждан от император Никифор, с 60-хилядна войска минал Дунава и разбил изпратените му насреща български войски. По-късно последвалите събития бързо променили историята на България. България била изправена пред трудния избор: Византия или Русия, независимостта на държавата била невъзможна при дадените обстоятелства. Тогава в Преслав се решили на единствения изход, който оставал, за да се спаси държавата от разрушение, а царството от пълно заличаване от картата…
С руския княз била сключена спогодба, която коренно променяла отношенията отношенията между него и българите. Светослав бил признат за върховен заповедник над военните сили в страната, а наред с това - и за суверенен разпоредител по въпросите за война и мир. Това от своя страна го задължавало да зачита Борис III като законен владетел. Борис останал да царува в Преслав, а Светослав, истински господар на България, се установил в Дръстър.

Падането на източните български земи под византийска власт.

През ранната пролет на 972 г. Византийските войски обсадили Преслав. И след дълга обсада столицата на държавата била превзета. Със столицата на Симеона и с културното огнище на държавата било свършено. В пепелищата на Симеонови дворец били опожарени и най-ценните произведения на българския дух.
След превземането на Преслав, Йоан Цимисхи убедил българските биляри че идва като освободител и останалите български крепости и градове отворили вратите си. Останал само Дръстър във владение на Светослав. след 3 месечна обсада Светослав бил принуден да предаде и тази крепост и да напуснал пределите на българската държава.
Почувствал се господар на българските земи Цимисхия преименувал Дръстър на Теодоропол, а Преслав на Йоанопол и заминал за Цариград., където публично цар Борис II свалил от себе си знаците на царското се достойнство.
България на Крум, Бориса и Симеона била погребана. Унищожена била и българската църква, чийто земи преминали под ведомството на византийския патриарх.

В запад, който се е намирал далече от огнището на зараза , в което се е било превърнал Преслав. Националната съпротива срещу всеобщото разложени била най-силна.
Като водачи на движението за спасяване на държавата се явили четиримата братя - Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Техния баща Никола бил виден болярин, комит на някои от български области.
В българския Запад, византийците не проникнали. Те предполагали, че българските земи след падането на Преслав, и западните земи ще приемат властта на Цариград. Но синовете на Никола не смятали да предадат земите на дедите си на чуждата власт. Така се появява Западното българско царство.. В неговите предели се намирали Софийската, Моравската и Видинска области, а също и Македонската област, с изключение на Сярската област.
Не се знае дали Никола е бил славянин или прабългарин, но това е без значение, защото делото съществувание на българска държава се е крепяло на смесицата от славяни и прабългари обединени от идеята за БЪЛГАРИЯ…
Постоянна държавна столица Западното българското царство не не имало - Първо център на държавата била Преспа, а после Охрид. Тук дошъл и български патриарх, последвал други видни българи, напуснали пределите на Византия
Към Охрид се насочили и избягалите от плен цар Борис II и брат му Роман. На границата обаче, взет за византиец, Борис бил убит. На трона се възкачил Роман, комуто били оказани почести като на държава глава. ФАКТИЧЕСКИ ГОСПОДАР НА ДЪРЖАВАТА бил Самуил.
Неговите действия за обединяване то на България започнали с превземането на Тесалия с главен гад Лариса. В този период от време се възобновили войните между България и Византия. Завършили с тежко поражение за византийците в долината на р. Яворица и Ветрен, последвани от предателството на Арон и неговото убийство от Самуил и пленяването и впоследствие смърт на българския ар Роман.
Така след 20 години "владетел в сянка" 976-994 Самуил останал единствен владетел на България.
Продължилите войни между България ви Византия не могли да излъчат явен победител, отначало започнали с победа за българите, но при долината на р. Спехий. Където в последвалата битка българите дали много жертви и Самуил и Гавраил Роман, самите те тежко ранени едва се добрали до българските земи.
След тази битка България и Влизания сключили договор и всяка една от Великите сили в европейския югоизток се справила в тоз период от време с по-слабите си съперници. Византия с арабите, а България със сърбите които нямали една държава, а много малки княжества, които бързо паднали под властта на българския цар. Самуил достигнал чак до гр. ЗАра в северна Далмация. Цяла Босна била под владетелството на Самуила. Най-голям отпор Самуил получил от Иван Владимир, княз на Зета, Требине и захълмие. Отведен в плен Охрид, по късно Иван Владимир бил върнат на във във своите владения по-късно с благословията на Самуил.
Тази сила на С Самуил не останала незабелязана и много владетели на крепост на Тракия и друг земи засвидетелствали уважението си към него. Отново в пределите на България преминали и Плиска и Преслав. В пределите на държавата се включвали освен Сръбските земи, Босна, Албанските планини, и от Македония чак до Лариса в на гръцкия полуостров. Така и отвъд дунавските земи до Днестър и да запада чак до Селиоград /днешен…./.
Но бъдещето на България не било в светли краски, сключен бил съюз между кралството на маджарите и Византия насочено срещу България. Ромеите завзели отново Плиска и Преслав. Маджарите непрестанно нахлували в пределите на Отвъд дунавска България, унищожавайки населението в областта, превръщайки земите в пустиня.
Ако царуването на Самуил не е най-бляскавата епоха в, то това е най-героичната част от историята на България, години наред непрестанни войни с цел национална независимост и съхраняване на българщината.
Самуиловите войводи бранели отчаяно поверените им твърдини. Драгшан, Никулица, Илица… и много други знайни и незнайни личности, чийто имена никога няма да научим.
Така настъпва 1014 г. фаталната година за Първото българско царство. При село Ключ, в тясната твърдина на река Струмица, в плен попаднали 14 хиляди български войници. Император Василий II заповядал да извършат над пленените нещо, което НИКОЙ, облечен във власт злодей, варварин, не е извършвал. По заповед на Василий те били ОСЛЕПЕНИ, един на десет бил оставен с едно око да води процесията. Тъй те били изпратени на царя им. Когато Самуил видял ослепените войници, паднал в несвяст и починал. Датата била: 6 Окт 1014 г.

 връщане